Попаднаха ми преди няколко дни през един приятел. Още с първото парче- Strong- съм аут. Композиция, изпълнена с толкова сила + романтика + тъга, че настръхвам още при първо слушане... След това забравям, че има друга музика за няколко часа.. Някъде чух, че вокалите на Хана приличали на Адел. Ми.. не. Иначе се чудех на какво ми напомнят /бандата/ и по- скоро бих се отнесла към The XX и малко Lamb, примерно.. и още нещо, което ми се губи.
Музика, с която си сам някъде със себе си или с някой ужасно любим човек, с който просто се гледате и мълчите. И музика за пътуване. С влак..
Албумът е повече от чудесен заради тракове като Wasting My Young Years, Hey Now, което, ако не се лъжа, е първият сингъл, с доста приятния кавър на Nightcall на Kavinsky /при цялата ми любов към френската хаус сцена, няма как да не се възхитя/, едноименното If You Wait и изключителният ми фаворит Metal & Dust. Текстовете са възхитителни и засмукват безобразно..
Пускам Strong и Metal & Dust, по реда, в който ги чух и защото те са лампичките, които ме накараха да си дръпна албума :)
Пускам Strong и Metal & Dust, по реда, в който ги чух и защото те са лампичките, които ме накараха да си дръпна албума :)
