Пловдив, майна. Ит'с нот соу гут.

Завръщане от ухаещия на акации и липи Пловдив.

Градът, който бих прегръщала и целувала в захлас, ми поднесе такъв културен шут под формата на места, хора и музика, че днес се чувствах като Лисбет Сaландер, когато си миеше езика, след като направи свирка на настойника си /това го има само в шведския филм. Динг!/...

Не знам защо точно тази сцена изникна в главата ми, но явно съм близо до състоянието й.

Та.. На задната седалка на колата, на връщане от Града на орките /така ще го наричам, докато не ми се реваншира някак/, се въргаляше кейс с дискове. При вида на Homework на Daft Punk, на лицето ми се появи усмивка на дете в страната на играчките, съпроводена от няколко типично мои възторжени възгласa.
Позабравила го бях този албум, но ето - появи се точно, когато имах нужда от него. Затова ги обичам тия двамата. Спасяват ме винаги..

Мога да пусна Da Funk или Around the World, или Revolution 909, ама няма.

Ще пусна това, щото е супер яко :)

...и се надявам то да изтрие спомена от последните 18 часа.

Поздрав най- сърдечен.

М83 - Hurry Up, We're Dreaming

Почвам с тези пичове, защото са прекрасни, защото са франсета и защото, откакто ми попаднаха преди няколко месеца, не е минал ден без да си ги пусна. 

Последният албум Hurry Up, We're Dreaming е огромен, не само заради парчета като Midnight City, Reunion, Klaus I Love You и Steve McQueen, които просто не разбирам как може да са толкова добри, но и заради нереалното усещане, което създава, докато го слушаш. Според мой приятел М83 са ''най- доброто пътуване с влак'', а той влаковете ги разбира  :)

След участието им на Coachella /live on Youtube/ преди две седмици, ми идеше да се метна от балкона. А не беше на живо. Изживях го с всяко настръхнало косъмче по кожата си. 

Не са много изпълнителите, които могат да ме докарат до подобно състояние, докато седя на дивана и ми е трудно да си представа как бих се чувствала на истински концерт.

Обожавам групи, които се раздават зловещо, докато свирят. Буквално изливат собствения си екстаз върху ти. Заразяват те и им ставаш роб завинаги.

Съжалявам, че участието им от първия уикенд на фестивала беше изтрито, но ето така започнаха - с интрото от албума - съвсемсъвсемсъвсем лек намек за това, което се случва в следващия час и нещо.

Аз съм влюбена. Честно. 

П. П.: Някой трябва да ги покани, инак срам.