Почвам с тези пичове, защото са прекрасни, защото са франсета и защото, откакто ми попаднаха преди няколко месеца, не е минал ден без да си ги пусна.
Последният албум Hurry Up, We're Dreaming е огромен, не само заради парчета като Midnight City, Reunion, Klaus I Love You и Steve McQueen, които просто не разбирам как може да са толкова добри, но и заради нереалното усещане, което създава, докато го слушаш. Според мой приятел М83 са ''най- доброто пътуване с влак'', а той влаковете ги разбира :)
След участието им на Coachella /live on Youtube/ преди две седмици, ми идеше да се метна от балкона. А не беше на живо. Изживях го с всяко настръхнало косъмче по кожата си.
Не са много изпълнителите, които могат да ме докарат до подобно състояние, докато седя на дивана и ми е трудно да си представа как бих се чувствала на истински концерт.
Обожавам групи, които се раздават зловещо, докато свирят. Буквално изливат собствения си екстаз върху ти. Заразяват те и им ставаш роб завинаги.
Съжалявам, че участието им от първия уикенд на фестивала беше изтрито, но ето така започнаха - с интрото от албума - съвсемсъвсемсъвсем лек намек за това, което се случва в следващия час и нещо.
Аз съм влюбена. Честно.
П. П.: Някой трябва да ги покани, инак срам.
No comments:
Post a Comment