Преди известно време, TУК бях обещала да пиша за Joshua Eustis и последния му проект Sons of Magdalene, но, явно поради отклоняване на вниманието, постът не е бил реализиран.
Както и да е...
Наскоро пак се заслушах в дебютния Move To Pain /2014/, който според мои приятели- меломани не е нищо особено, но лично мен ме отняся на чудесни места, на които мозъкът ми рядко се завръща.
Албумът е простичък и непретенциозен, но в никакъв случай лишен от музикалност. Част от парчетата са записани малко преди смъртта на Чарли Купър и по времето, когато бащта на Юстис боледува от рак. Въпреки това са чудна смесица от елктро- и денс- поп /Hold on hold still for a second, Can't wan't don't want to и едноименното Move to pain/ и директно ме запращат в 80-те, а това винаги ме радва в съвременните музиканти.
По- скоро няма парчета, на които да зациклям, но може би Bitter soliloquy, Hold on hold still for a second и логично Reznor-ското The Whip, са такива, към които като че ли се връщам..
Албум, който си струва доста.
1. Hold on hold still for a second
2. Bitter soliloquy
3. Тhe whip
4. Move to pain
5. A strange sound
6. Unfortunate phone call
7. O, death
8. Can't won't don't want to
9. Crows on the eaves of my father's house
No comments:
Post a Comment