Russ Chimes - Midnight Club

Ах, за какво се присетих днес.. :)

Преди има-няма две години, ровейки из Future Shorts, попаднах на едно доста интересно клипче - Never Look Back. Ужасно симпатично и приятно овъртяно. И с идея. Любезна, при това. Пак го изгледах. Пуснах го да си се върти така цял ден, като фон. Нечовешка дискотечка! В най- добрия смисъл на думата. После го гледах пак и о!, понеже съм бавна, чак тогава видях, че имало още две части. Дъъ! И още две парчета. И че това всъщност си е цяло филмче, а музиката е на същия този пич - Russ Chimes, който инак е графичен дизайнер, примерно. И е само на 25. И е от Острова. И това е достатъчно. И да, вероятно филмчето не е нищо особено, но мен ме впечатли много.

ЕР-то е Midnight Club и, доколкото знам, е първият му самостоятелен проект. Иначе ремикси бол - Cassius, Kelis, Marina & The Diamonds, Ellie Goulding, Mark Ronson - кой от кой по- прелестни и насред дискажите вкарва някакви 80- тарски синтове, дето са ми много на сърце.

Ей го на:

Track Of The Day: Hudson Mohawke - Joy Fantastic

Великанско парче на болния шотландки мозък Ross Bichard, по- известен като Hudson Mohawke. Каквото и да напиша за него, няма да e достатъчно, щото този 26 годишен младеж е гений. Музиката му експериментира с мозъка по начин, от който директно навличам бялата риза, затова просто няма смисъл да се хабя..

Половината от миналото ми лято премина с композициите от Butter, които спокойно влизат в графата ''странни''... а това парче, дали защото беше първото, което чух, си остана мега любимо. 

А според една моя позната "Няма такъв нагъбен клип!"

 Подскачам в очакване на септември :)

Кътчето на Бетонената Глава: Birdy Nam Nam

"Кътчето на Бетонената Глава" или ''Минутките на Миш'', както аз го наричам, ще е място, отделено за човека-енциклопедия в музикално отношение. Щото мястото му е тук.. 


Соу, Лейдис енд Джентс, лет ми интродус ю Бай Мишхулц :)

Пътувайки наскоро с колата, обсъждахме новия сингъл и старите албуми на френските дет метъл (най-семпло определение) диктатори Gojira. Дебатът завърши с извода, че ‘’тия французи са егати изродите и в метъла, и в хип-хопа, и филмите им са изтрещели..”. И  наистина, като се замисля, пубертетът ми премина под вълните на Radio France International и блоковете на MCM по втора, където, наред с международните хитове на La Bouche, Scooter, Take That и кoй ли още не, звучаха и доста интересни френски неща: Alliance Ethnik, Reciprok, Supreme NTM, Мenelik, МC Solaar.

Та, до тук с общите приказки и търсене на оправдания на слабостта ми към френската музикална сцена като цяло J.

Преди има – няма 2 месеца, като съджешчън (или т. нар. предложение) в You Tube  ми попадна името Birdy Nam Nam с парчето The Parachute Ending. Пуснах го и когато чух вокодерските пинизи и осемдестарската синтезаторна бленда, все неща характерни за огромните Daft Punk,  ми стана доста тъпо – аре ся, слушали сме ги тези вече. После обаче се поразрових, погледах няколко лайв изпълнения на четиримата диджеи от крюто (както те се наричат) и бях спечелен J.  

Стилистичната им еклектика дава доста слухова храна, колаборациите между хаус, техно, фънк, ейсид джаз, че дори и някакъв доста комерсиализиран айдием в последния им албум Defiant Order, те карат да се движиш ритмично по улицата и да притреперваш от задоволство (все едно си се кефиш много J). Леко се губиш след  2-ро -3-то парче, става твърде отнесено или просто преминава в някакъв фон, но явно силата им е в живите изпълнения, които естествено са подсилени  честотно (ниски най-вече) и треснята с ”ръцете горе” е гарантирана.

И така, мадамз е месю, Birdy Nam Nam:

Elevation? Я пак??

Така... Днес съм яхнала метлата. Не за друго, а защото от няколко дни се опитвам да намеря пасове за две много скъпи жени - сестра ми и Лилия. И двете ужасяващо много искат да отидат на Еlevation 2012. Едната не помня заради кого, а другата заради Erykah Badu, тоест и двете са за една вечер..

Първото нещо, което ме вбеси, беше фактът, че няма билети за един ден, а за съжаление на организаторите, програмата им не е кой знае колко силна, че да те накара да си платиш за 3: твърде познати изпълнители и групи, някои от които идват за 3-ти - 4-ти път.. Еднодневни билети има за почти всеки фестивал. Да те накара някой да висиш там през цялото време /т.е. да си платиш, за да си масовка, при все, че нямаш особено желание/, ми се струва доста мерзко..

По- симпатичното е, че пасове не са раздадени на никой от медийните партньори на въпросното събитие /или ако са, то бройката е абсурдно смешна, на фона на това, че някакви хора бачкат като пчелички, пишат материалчета, 'щото вече си се наакал и някой трябва да пръска след теб, за да не мирише... за тези писания не се плаща и накрая същите тези хорица, дето цяла година са ти парфюмирали дупенцето под формата на материали за Мега-Великите-Ти-Изпълнители, няма да стигнат до фестивала, 'щото ТИ, ПИЧ, си пратил 3 паса, които, явно с жребий, трябва да се разпределят между 20 човека?? Вие бодете ли се?? След миналогодишното фиаско?? :) Хайде малко по- несериозно да се възприемате! Научихме се да ходим по фестивали с доста по- силни лайн- ъпи и 200 лв. отгоре за път и хостели не са кой знае каква драма..

Ще се опитам да подмина темата за лесната и сигурна печалба в милата ни Квадратурка и защо идеализмът /който трябва да е абслютният смисъл на такова мероприятие/ го няма никакъв.. Не искам да знам и дали тази година са спретнали конкурс за българска група, която да свири на въпросното събитие. Искрено се надявам да са го пропуснали, 'щото това пък е нечувана наглост, знаейки кои са вземащите решение..

За протокола: нямам общо гореспоменатите медийни партньори, нито имам каквито и да е професионални взаимоотношения с организаторите. Просто ми е тъпо. Че ще им се получи. Няма нови изпълнители /както впрочем направиха Parklive Festival - тотално безпристрастна съм :))/, пък и групите, които ще участват за пореден път, съвсем логично омръзват на петия път.. С малки изключения, но твърде недостатъчни въпреки това..

И да, много хора ще кажат, че гроздето ми е кисело и затова е този рев. Но не. Аз така или иначе не планувам да ходя на точно този фестивал.

Но бих отишла в Нови Сад.
Защото сумата, която ще платя е абсурдно ниска, а групите са повече от чудесни. Безупречна организация /разбираш го в момента, в който видиш как за 5мин. влизат 2000 човека без никакъв напън/ и наред с хедлайнерите, на които основно се разчита тук, има и достатъчно симпатични изпълнители и групи, за да си откриеш страшно много нова музика. А май това е част от идеята..

Съвсем не искам сравнявам роднoтo фестивално величие със Събития като EXIT, Sziget, Puckelpop, Roskilde и пр., но след като самите организатори имат смелостта да го правят, аз нямам какво повече да добавя..

Имам всъщност: подобни фестивали могат да си позволят да не предлагат еднодневни билети, /с това се оправдаваха хората от БГ фестивала вчера/, но на тях не ходиш заради две групи.. :) Сори, пичове. Нещо не ви се получава.

Friday Dance with Azealia Banks

Петъчно следобедно се сещам за една изключително приятна мома, която е и лично откритие от тазгодишния Coachella. Ей така, превключвайки каналите, минах през нея и там си останах. Първоначално с широко отворени очи, а малко след това подскачайки на леглото..

Тази жена е луда. Може би защото е на 21. Може би защото е от Харлем, а там някак, ми се струва, въздухът е различен. Де да знам... Като я гледах обаче как подскача и плиска разкош по сцената, ми се искаше да съм там, да се кача горе и да я разцелувам.

Ако трябва да вкарам малко фактология, се сещам, че прочетох някъде, че е работила с продуцента на Адел, макар да нямa нищо общо с нейната музика. По- скоро клони към M.I.A., слава богу без сценичната истерия там, която лeко ми идва в повече, но млъкни сърце.. 

Това, което открик в последствие, е, че таз чудна женица има парче със Scissor Sisters, което е достатъчно да я издигне в очите ми с няколко пункта. А текстовете й са потресаващи и хич не й дреме какви глупости излизат измежду прекрасните й устни /и разкошни зъби/, ама то пък в това й е красотата :)

Миналия месец обяви, че щяла да издава албум, от който вече има два сингъла - Jumanji & Aquababe и който ще излезе в началото на следващия месец. Йей!

Иначе ето го изпълнението на любимото ми/и май най- известното й парче и от фестивала в Калифорния:

А тук е съвсем пресното видео към Liquorice, което, по неизваестна причина, не мога да кача, но затова пък има лайв :)

LIVE: M83 Live at ARENA - Vienna 03.06

Скоро прочетох измислената книга "God Hates Us All" oт Ханк Мууди - героят на Дейвид Духовни от Californication /необходимо безполезно инфо за тези, които все още не са гледали сериала/.

От тогава, каквото и да се случи, тази фраза се появява в главата ми като припев на досадна пеасен: БогМарзиВсичкиНиБогМарзиВсичкиНи... Някак хем ми е истинско, хем става за ебавка с живота и всичко, дето те пошляпва от време на време..

В последните няколко дни, обаче, се уверих, че този там горе, всъщност ни се кефи жестоко. В частност на мен. Мерси за което. Щото преди година ме запозна с един изключително велик агент, а той от своя страна не престава да ме зарива с толкова много убийствено добра музика, че чак му се чудя как не му се е пръснала главата още. Та този младеж, бай ви Мишхулц, за който често ще става дума, преди има-няма половин година ми пробута мосю Anthony Gonzalez и звездната му команда и благодарение на това се озовахме на техен концерт в някакво пънкарско хале в индустриалната зона на Виена.
Звучи зле /т'ва за халето имам предвид/, ама не е. Пункерчетата са направили райско място от бивша кланица - зали, клубове, сцена на открито, масички, зони за пушачи... ей такива неща. Без претенция. Но направено с кеф. И предизвикващо още по- голям такъв.

За концерта нямам какво да кажа. Просто ще пусна част от видеата, които Миш направи /'щото моите не стават за нищо/. Евала за iPhone-а. Признах ви и двамата.

Гледайте и умирайте. Лайвът е покъртителен.