Соу, Лейдис енд Джентс, лет ми интродус ю Бай Мишхулц :)
Пътувайки наскоро с колата, обсъждахме новия сингъл и старите албуми на френските дет метъл (най-семпло
определение) диктатори Gojira. Дебатът завърши с извода, че ‘’тия французи са егати
изродите и в метъла, и в хип-хопа, и филмите им са изтрещели..”. И наистина, като се замисля, пубертетът ми
премина под вълните на Radio France International и блоковете на MCM по втора, където, наред с международните
хитове на La Bouche, Scooter, Take That и кoй ли още
не, звучаха и
доста интересни френски неща: Alliance Ethnik, Reciprok,
Supreme NTM, Мenelik, МC Solaar.
Та, до тук с общите приказки и търсене на
оправдания на слабостта ми към френската музикална сцена като цяло J.
Преди има – няма 2 месеца, като съджешчън (или
т. нар. предложение) в You Tube ми попадна името Birdy Nam Nam с парчето The Parachute Ending. Пуснах го и
когато чух вокодерските пинизи и осемдестарската синтезаторна бленда, все неща характерни за
огромните Daft Punk, ми стана доста тъпо – аре ся,
слушали сме ги тези вече. После обаче се поразрових, погледах няколко лайв
изпълнения на четиримата диджеи от крюто (както те се наричат) и бях спечелен J.
Стилистичната им еклектика дава доста слухова
храна, колаборациите между хаус, техно, фънк, ейсид джаз, че дори и някакъв
доста комерсиализиран айдием в последния им албум Defiant Order, те карат да се движиш ритмично по улицата и
да притреперваш от задоволство (все едно си се кефиш много J). Леко
се губиш след 2-ро -3-то парче, става
твърде отнесено или просто преминава в някакъв фон, но явно силата им е в
живите изпълнения, които естествено са подсилени честотно (ниски най-вече) и треснята с ”ръцете горе” е гарантирана.
И така, мадамз е месю, Birdy Nam Nam:
No comments:
Post a Comment