От тогава, каквото и да се случи, тази фраза се появява в главата ми като припев на досадна пеасен: БогМарзиВсичкиНиБогМарзиВсичкиНи... Някак хем ми е истинско, хем става за ебавка с живота и всичко, дето те пошляпва от време на време..
В последните няколко дни, обаче, се уверих, че този там горе, всъщност ни се кефи жестоко. В частност на мен. Мерси за което. Щото преди година ме запозна с един изключително велик агент, а той от своя страна не престава да ме зарива с толкова много убийствено добра музика, че чак му се чудя как не му се е пръснала главата още. Та този младеж, бай ви Мишхулц, за който често ще става дума, преди има-няма половин година ми пробута мосю Anthony Gonzalez и звездната му команда и благодарение на това се озовахме на техен концерт в някакво пънкарско хале в индустриалната зона на Виена.
Звучи зле /т'ва за халето имам предвид/, ама не е. Пункерчетата са направили райско място от бивша кланица - зали, клубове, сцена на открито, масички, зони за пушачи... ей такива неща. Без претенция. Но направено с кеф. И предизвикващо още по- голям такъв.
За концерта нямам какво да кажа. Просто ще пусна част от видеата, които Миш направи /'щото моите не стават за нищо/. Евала за iPhone-а. Признах ви и двамата.
Гледайте и умирайте. Лайвът е покъртителен.
No comments:
Post a Comment